Долно Луково е село, което може да се похвали със сравнително богата и интересна история още от по-далечното минало. Има различни статистически данни за броя на населението и имотите през годините, като например времето на 70-те къщи и 320-те живеещи в тях. По-значима за развитието на населеното място се оказва годината 1958-ма, когато местното население масово започва да се изселва. На тяхно място идват хора от Крумовградска околия, а това така или иначе не променя кой знае колко числеността на хората. Всъщност дори да е имало повече хора през годините, към днешна дата тук живеят едва 112 души. Производството на пашкули и зеленчуци се явява основният поминък на населението в епохата на Възраждането и най-вече годините на 19-ти век. Сега основни продукти са тютюнът и сусамът, за който дори възрастните хора разказват колко труд и грижи изисква. Например една шепа трябва да се подхвърли 36 пъти и тогава да се засее.
През 1806-та година Долно Луково се сдобива с православен храм, носещ името на светците Константин и Елена. Никой общински управник или човек със заможен статут не подпомага строежа на храма, издигането на който се извършва изцяло с помощта на дарения. По това време има специален указ от султана, според който църква с издигнат покрив не може да се разруши. Това означава дори и да не е завършена изцяло, но само за броени дни майсторите успяват да завършат църквата. Плоските речни камъни е материалът в най-големи количества, използван в процеса на строене. Навярно много хора биха открили прилики със селскостопанска постройка и в действителност храмът напомня точно това. Дълго време храмът не разполага с камбана, а дотогава клепало от дърво възвестява на миряните настъпилото за молитва време. Камбана има едва от 1950-та година, тоест шест години след събитията от 9-ти септември и идването в страната на червената армия. Трикорабна базилика с името Св. Архангел Михаил е издигната в централната селска част, а това се случва четири години преди настъпването на двадесетото столетие. Непосредствено до нея е камбанарията, а от 1992-ра Св. Константин и Елена е обявена за паметник на българската култура.
На пода пред олтара има вградена плоча от камък, която с гръцки надписи известява имената на ктиторите на храма в Долно Луково. Поп Димо, Христо и Вълчо са част от тези ктитори, а на 16-ти март 1806-та се прави и официалното освещаване на храма. 70-те години на двадесети век са свързани с реставрацията на църковния иконостас, като художникът и реставратор Любомир Ставрев извършва по-голямата част от работата. В женското отделение на църквата има още една плоча с надпис, а интериорът е украсен с дърворезби. Не се знаят обаче имената на майсторите, извършили това дело. Реставраторът Стефан Аенски също се включва в ремонта на храма, като през 90-те години извършва реставрация на стените. Както може да се очаква и предлога, в деня на светците Константин и Елена е ежегодният храмов празник. Той се отбелязва на 21-ви май. Янко Костадинов е роден тук, той е посветил живота си на революционното дело.
